ЧДГ Чебурашка
Частна детска ясла и градина в град Варна

Речта на децата

 

 

         Всеки родител с нетърпение очаква детето му да произнесе първите си думички и въпросът, който най-често си задава е – кога е нормално детето да проговори. На този въпрос няма точен отговор, защото всяко дете се развива индивидуално и някои деца може да започнат да бърборят още в периода 8-10 месечна възраст, докато други упорито мълчат до 2-3 годишна възраст.

         Все пак трябва да имаме предвид, че в науката Логопедия си има определени норми и възрастови граници за развитие на говорния апарат и когато е налице отклонение от нормата е добре детето да получи подкрепа за развитие на речта.

         Детската реч преминава през няколко основни етапа:

  • от раждането до първите 6 месеца - характеризира се с гукане, лепетна реч, поява на гласен звук.
  • от 6 м до 1 година преобладава пасивната фаза. Започва развитието на пасивния речник при децата. Правят се опити за имитация на някои животни, наблюдвава се реакция на името. За радост на всички баби първите звуци, които детето обикновено произнася са ба-ба-ба-ба. Има наченки на 2-3 думи като "мама, тате, тата, баба".
  • от 1 годинка до година и половина започва интересът на децата към нагледни материали, като книжки с картинки, към формите и движенията. Появяват се нови кратки думи, като "дай, мога, тука, ам“.
  • от година и половина до 2 години думите изместват доста от движенията. Наблюдават се опити за разбиране на чуждата реч, чрез реакция на определени команди, насоки. Активният речник се увеличава макар и с малко на брой нови думи.
  • от 2 години до 2 години и половина цифрата на употребяваните думи е около 50. Повяват се въпросителните думички. Детето пита. Отговаряйте му. В този период детето започва да назовава своето име.
  • от 2 години и половина до 3 г. децата говорят с прости изречения, появява се множествено число на познати думи. Наблюдават се опити за разграничаване на времената (сегашно, минало).

        През последните години се наблюдава голяма тенденция за късно проговаряне. Причините могат да бъдат няколко:  Медицинските състояния и фактори – напр. генетичен фактор, патологично разположение на зъбите, липса на слух, тромави лицево-челюстни органи, по-къса подезична връзка - са обект на наблюдение и корекция от медицински лица.

       Има обаче някои причини, които се случват неволно в процеса на развитие на детето и биха могли да окажат влияние за трудно и късно проговаряне:

                   - Късно захранване - Навременното включване на храна с друга консистенция (различна от течност) е важно за проговарянето, тъй като се променя работата на мускулатурата на лицето.

                - Продължителен прием на пасирана храна - Ако сте захранили детето си навреме, то не бива да оставате в тази фаза по-дълго от препоръчителното време. Твърдите храни и тези, които съдържат разнообразни по вид съставки (напр. супи с парченца и твърди храни) подпомагат овладяването на специфични движения на езика и бузите необходими за проговарянето.

                 - Помощни мебели - Продължителното лежане в шезлонг, кресло или количка намалява силата на коремната мускулатура. Това забавя самостоятелния седеж и води до закъснение в умението за ходене, хващане, координиране на движенията, сядане, посягане. Недобре развита коремна мускулатура е свързана със слаба издишна струя, а дишането е водещо при формирането на правилно звукоизвличане.

                 - Говорене „на бебешки“  - бебешката реч пречи на детето да осъзнае правилното звучене на думите и това е предпоставка появата и развитието на речта да се забавят значително. С бебето и малкото дете трябва да се говори като се използват цели думи и изречения с правилна граматична структура.

              - Липса на четене - Редовното четене увеличава пасивния и активния речник, засилва концентрацията на вниманието и насърчава общуването. Липсата на четене съответно – забавя развитието на речника на детето.

                  - Ранно включване на изучаването на чужд език – Обикновено чужд език (често и при деца билингви) може да забави развитието на речта на родния език на детето.

                  - Биберони и залъгалки - Поставянето на играчки и различни предмети в устата помага на бебетата да затворят т.нар. вокален тракт и да започнат да произнасят звуковете К, Д и Б. Децата, които поставят предмети в устата си произнасят много повече звукове и по-дълги редици от тях, спрямо децата, които не поставят предмети в уста. От друга страна бибероните ограничават възможността на езика да се движи и така неусетно забавят говорното развитие.

                  - Нарушен баланс на тялото и нарушения на моториката – Съществува връзка между самостоятелното сядане, изправяне, прохождане и речта. С овладяването на различните повърхнини  децата увеличават обема на обектите, които забелязват и достигат.  Ако детето ви се забавя в овладяването на баланса на тялото и преминаването на средните линии, то се нуждае от подкрепяща терапия за двигателно си развитие.

                 - Технологиите - През последните години технологиите дават своя неоспорим принос към по-късното проговаряне на децата. Деца на 2 и половина - 3 години боравят с няколко думи, издават по-често нечленоразделни звуци. Причините са много, но най-очевидната е огромният поток от информация, който  ежеминутно залива все още незрялата нервна система на детето.

        Съвременните деца  живеят в свят, който изобилства от стимули – образи, форми, цветове и движения и от тях се иска да обработват бързо и непрекъснато огромна нова информация, която достига до тях от заобикалящата ги среда. Нормално е при толкова много стимули детето да не успява да обработи цялата постъпваща информация и някои стимули да са с приоритет пред други. Силният звук на телевизора, ярките, движещи се  картини на анимационните филмчета често се оказват по-силен стимул от речта в нормалното човешко ежедневие.

        Често децата вследствие на гледане на филмчета на чужд език, започват да произнасят думи на съответния чужд език. Причината за това явление е в честотната характеристика на звуците на човешката реч, която е различна за отделните езици. Ако детето е стимулирано от бебешка възраст със звуци, идващи от една по-агресивна среда (телевизионни екрани) в сравнение с речта и то с предавания, които не са на родния език на детето, неговият слухов апарат се настройва към тази честота и то става невъзприемчиво към езика на своите родители.

         При констатиране на забавяне в речта на детето, на помощ би могла да дойде психо-логопедичната терапия. Заедно в екип логопед и психолог провеждат обследване, намират силните и слабите страни в развитието на детето и с подходящи говорни и игрови упражнения подпомагат развитието на речта. Трябва да се има предвид, че цялостното речево развитие е свързано с формирането на психичните процеси – възприятие, внимание, памет, мислене, въображение. Затова колкото по-рано се стратира терапия, толкова резултатите са по-бързи и удовлетворяващи.